♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
ADMIN- BIG BOSS
Брой мнения : 145
Points : 43224
Reputation : 1
Join date : 2010-06-27
Age : 37
 | | Subject: Life or Death - which will rule over the world? / Живот или смърт - кое щя властва над света? Mon Jun 28, 2010 7:08 pm | |
| Here
is my imaginary fik in final fantasy ... Let the
prologue and first chapter. I know that
is not Naruto, but I hope you like it.
Prologue:
Day after day, month after month, year after year, life passes so quickly to everything in the world. Are born,
grow, live and then comes the end. Whether a small ant or a man is merciless fate and repeated countless times.
As the sun rises and sets end of the day. Stream, which controls the existence of worlds and their lives
controlled planets called Layfstriym. This source of power determine the fate of every living thing and gives
strength to the planet to exist. Shinra company found a way how to use this powerful force for easy and rich
lives. But the forces of the Earth began to be exhausted and our planet began to rebels. Send various natural
disasters as a warning to us all. Powerful earthquakes, major floods, fires, drought, heavy snowfall and windy
storms. All of the planet despite poured upon us, and Shinra did not stop with his actions. There were
incurable and Deadly diseases and many died from them. Every day people realize what causes all this and
started to revolt. Other companies began attacks and actions to Shinra to be able to stop the flow of forces on
the planet, but without success. Because the company establish a military department, which trained men called
Soldiers. They learned there how to fight, how to use his power to protect the interests of the company and
keep it from her enemies in the laboratory of Shinra scientific experiments were made as of an ordinary man,
they make it a perfect weapon killing. Took cells from a meteor fallen to the ground and scored them in their
human. Many young people just dream about it, to battle for fame and money, others simply had no choice,
because if Shinra took them from the streets and orphanages they would die. And the company got a powerful and invincible army of assassins. Started the war, companies and people attacked Shinra to destroy and rebuild the forces of the planet and the previous calm to return to life on Earth. Different kinds of companies created
monsters and robots for the fight, but nobody was aware what and how much pain and sadness created. Most
ducklings its peace and void people interested only go to work and earn money for livelihood of families.
My name is Reina Noruno and this is my story of my love for Zaks- 1-st class soldier and a great murderer. I
was born in the city Gongaga and then I was 18 years. My hair is black and nearly waist-long, my face is white,
and blue eyes. Orphan and I live in a church half ruined by thieves to be able to survive. From child wandered
the streets, because my parents have died when I was 2 years old. I moved to live with my aunt, but she died
and her husband drove me out on the street. Long wandered the streets and slept with them until I found this
church and began to live in it. I had neither friends nor relatives, as if I was banished as outcasts because
of their terrible crimes of the village people. The church found other books and textbooks from one time and
started to learn to read and write. So my last year and still doing the same. But one day something happened
that turned my whole world and life. I met the most wonderful man in the world. Let me tell you this happy
moment of my life. This happened at 4 years ago.
Chapter 1.
Walking down the street and I thought what do I do this day, I sat in church. I stopped and thought. After
about a minute I remembered that I can go to the park and play with his pigeons. This was my favorite activity
because I love animals. I decided and went, but at this moment stood before me, the biggest nightmare that one
can dream. I raised my head and horror painted in my eyes, nailed in place and not even blinking. I was so
frightened that if someone sees me will think I saw a ghost. I sat in front of a huge robot one of the
companies who wanted to destroy Shinra. In the cities often happened to any attacks of robots or other
frightening death inventions. Robot notice me and make me your focus. When the red point is highlighted in my
forehead I thought it was my last day in which I live and enjoy your life. My eyes were saucer from the horror
that this robot inspired me and my body was shaking with fear. Robot fired a bullet and he flew insanely fast
to me. I closed my eyes and zamolih of God to save me. There was some cutting and I just sat on the ground and thought will soon see the light that will lead me in Paradise. But then I heard a beautiful voice make me cry
and opened her eyes. In front of me sat a lovely face and his hands shake me to be realized. His face was white
as snow, his hair black as charcoal, but his eyes, my God, they were a mix of blue and green. He was beautiful and I could not believe my eyes. Such views are magic was shown to me. And he shakes me jumping and talking.
- Hey girl, okay? Can you hear me? Are you okay? - I heard his voice, but all emotions that befell me was for a
minute I could not say anything. Just nodded and did not stop to stare at his angelic eyes. He smiled and
seemed to pierce my heart with it. So majestic and beautiful. Then let me, looked in the robot and cried.
- Enter this store and hid until I finish with this ugly .- he smiled and continued .- When you finish you'll
come to you .- nodded and ran to the store. I heard one more shot darted to me and turned. At this point, it
bullet bounced off and cut through with his sword of thousands of pieces. I could not move from stress and he
just looked at me and cried.
- What are you doing on the street? Get immediately in the store? - Opomnih and immediately went to the shop,
but he attacked the robot. Crouched by the window and watched the battle. And he jumped around the robot and its application struck with his sword. After some time the robot was all shattered and fell to the ground
scraggy. On the street he just sat and panting. Then he looked towards me and smiled. Confounded and crouched to hide their shame of it, but I was not fast enough, because he sat in front of me and I still smile.
get red in the face even more, he submitted a hand and I caught it. When I stood before him stood up and looked into his beautiful eyes. He saw it and asked me.
- How do you say lady .- smiled more, but I'm confounded.
- How do you know that I Miss? What if I Mrs? - my face has become kind of frowning, and he laughed and said.
- Well, do not look like wearing a ring on his hand, so we named lady. I hope I have not offended .- smiled and
answered friendly.
- Do not worry, nothing to me insults. How to tell if it is not too presumptuous to ask it .- bit embarrassed
and thought, and I wondered of his reaction. After about a minute, he smiled and spoke again.
- I'm Feyar Zaks, glad Miss ....- he stopped and looked at me with a playful look.
- My name is Noruno Reina. Me too.- filed a hands and shook, and I look unattached from his eyes. Take a few
seconds and the melody of his phone rang and interrupted our tacit enjoy. Sachs let me go and took his phone,
opened it and spoke with someone. After finishing your call, hung up and turned the other party. Sad, because I
felt that no longer see him, so I hurried to zagovrya.
- Where are you going Zaks? Would you like to thank you, so that for saving me from that ....- I stopped talk
and pointed to the robot. Then he turned and said with a light and friendly smile.
- I have a job, though I am a soldier of Shinra and should be back. I hope someday to meet again ...- Zaks
turned and said .- ...- Until recently, then came a second and disappeared. I remained alone in the store and
sad because I knew that would never be seen again. Image and his face imprinted in my head, I dream every
night, these blue-green eyes, his smile appeared on every man she saw while walking the streets. Zaks chased
me everywhere, even in my dreams. Last month by my meeting with this man who took my mind and stole my heart with just one meeting, when the city launched a publicity that the military department of the Shinra Company is looking for volunteer soldiers. I started and stuck in my heart beat faster. There was a way to finally meet him and tell him how I feel and how I imagine our love. But there were several obstacles to achieving my goals. Volunteers should be over 18 years of age and have a maximum score in tests of intelligence. Both bare-none was over 18 years and if you shew this IQ test would probably get the minimum number of points. So we set ourselves the goal to read all the books and learn everything I can to achieve the maximum number of points and when 18 years old to participate in the department. And so began the implementation of the plan my days began to pass quickly. Were past four years and 18 when I signed up for the exam on intelligence tests.
Ден след ден, месец след месец, година след година- така бързо преминава живота на всичко по света. Ражда се, расте, живей и след това идва краят му. Без значение дали е малка мравка или човек, съдбата е безмилостна и се повтаря безброй пъти. Така, както слънцето изгрява и на края на деня залязва. Потокът, който управлява съществуването на световете и контролира животите на техните планети се нарича Лайфстрийм. Този източник на сила определя съдбите на всяко живо същество и дава силата си на планетите, за да могат да
съществуват. Компанията Шинра намери начин, как да използва тази мощна сила за по-лесен и богат живот на хората. Но силите на Земята започнаха да се изтощават и планетата започна да се бунтува. Изпрати различни природни бедствия, като предупреждение към всички нас. Мощни заметресения, големи наводнения, пожари, засушавания, обилни снеговалежи и ветровити бури. Цялата злоба на планетата се изля върху нас, а Шинра не спря с действията си. Появиха се неизлечими и смъртоностни болести и много хора умряха от тях. С всеки изминал ден хората осъзнаваха, какво причинява всичко това и започнаха да се бунтуват. Други компании почнаха атаки и действия към Шинра, за да може да се спре източването на силите на планетата, но без успех.
Защото компанията създаде военен отдел, в който се обучаваха мъже наричани Войници. Те се учеха там, как да се бият, как да използват силите си, за да защитават интересите на компанията и да я пазят от враговете й. В лабораторията на Шинра се правеха научни опити, като от обикновен човек, те го превръщаха в перфектното оръжие за убиване. Вземаха клетките от падналият метеор на земята и ги вкарваха в човешките им. Много младежи мечтаеха точно за това- за битки, за слава и пари; други пък просто нямаха избор, защото ако Шинра не ги вземаше от улицата и сиропиталищата те щяха да умрат. И така компанията се сдоби с мощна и непобедима армия от убийци. Започнаха и войните, компаниите и хората нападаха Шинра, за да я унищожат и да възстановят силите на планетата и предишният спокоен живот да се завърне на Земята. Различните компании създаваха
всевъзможни чудовища и роботи, заради борбата си, но никой не осъзнаваше какво прави и колко болка и тъга създава. Най-много си патеха мирните и нищожни хорица, които се интересуваха единствено да ходят на работа и да печелят пари за прехраната на семействата си.
Казвам се Норуно Рейна и това е моята история и любовта ми към Закс- първокласен войник и отличен убиец. Родена съм в град Гонгага и съм на 18 години. Косата ми е черна и дълга почти до кръста, лицето ми е бяло, а очите сини. Сираче съм и живея в една полу разрушена църква, като крада, за да мога да оцелявам. От дете се скитам по улиците, защото родителите ми са умрели когато съм била на 2 годинки. Преместих се да живея при леля ми, но и тя се спомина и съпруга й ме изгони на улицата. Дълго се скитах по улиците и спях на тях, докато не открих тази църква и не започнах да живея в нея. Нямам нито приятели, нито роднини, сякаш съм прокудена, както изгонените от селото си хора, заради ужасните си престъпления. В църквата намерих книги и учебници останали от едно време и започнах да се уча да чета и пиша. Така ми минаваха годините и все едно и също правех. Но един ден се случи нещо, което преобърна целият ми свят и живот. Срещнах най-прекрасния човек на света. Нека ви разкажа за този щастлив момент от живота ми.Случи се преди 4 години.--------------
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вървях си по улицата и си мислех какво да правя този ден, не ми се седеше в църквата. Спрях се и се замислих. След около минутка се сетих, че мога да отида в парка и да си поиграя с гълъбите. Това беше
любимото ми занимание, защото много обичам животните. Реших се и тръгнах, но в този момент пред мен застана най-големият кошмар, който човек може да сънува. Вдигнах си главата и ужас се изписа в погледа ми, сковах се на място и дори не мигах. Толкова бях изплашена, че ако някой ме види ще се помисли, че съм видяла призрак. Пред мен седеше огромен робот на една от компаниите, които искаха да унищожат Шинра. В градовете често се случваше да има такива нападения на роботи или други плашещи до смърт изобретения. Робота ме забеляза и отправи към мен фокуса си. Когато червената точка се спря на челото ми аз си помислих, че това е последният ми ден, в който живея и се радвам на живота си. Очите ми бяха ококорени от ужаса, който този
робот внушаваше в мен, а тялото ми се тресеше от страх. Робота изстреля един куршум и той литна с бясна скорост към мен. Затворих си очите и се замолих на бог да ме спаси. Чу се някакво разсичане и аз просто седях на място и си мислех, че скоро ще видя светлината, която ще ме отведе в рая. Но тогава чух прекрасен глас да ме вика и си отворих очите. Пред мен седеше прелестно лице, а ръцете му да ме тресат, за да се осъзная. Лицето му беше бяло, като сняг; косата му черна, като въглен; а очите му, боже, те бяха в смесица от светло синьо и зелено. Съмият тои беше заплинително красив, не можех да повярвам на очите си. Такава вълшебна гледка се беше показала пред мен. А той неспираше да ме тресе и да говори.
- Хей момиче, добре ли си? Чуваш ли ме? Добре ли си?- чувах гласът му, но от всички емоции, който ме бяха сполетяли за около минута не можах да кажа нищо. Само кимнах с глава и не спирах да се вглеждам в ангелските му очи. Той се усмихна и сякаш ме прониза в сърцето с нея. Толкова величествена и красива. Тогава ме пусна, загледа се в робота и извика.
- Влез в този магазин и се скрии, докато свърша с този грозник.- той се усмихна и продължи.- Когато приключа тук ще дойда при теб.- кимнах с глава и се затичах към магазина. Чух как още един изстрел се стрелна към мен и се обърнах. В този момент той отскочи и разсече куршума с меча си на хиляди парчета. Не можех да мърдам от стреса, а той само ме погледна и извика.
- Какво още правиш на улицата? Влизай веднага в магазина?- опомних се и влязох веднага в магазина, а той да атакува робота. Приклекнах до прозореца и наблюдавах битката. А той скачаше около робота иму нанасяше удари със своя меч. След известно време робота беше целият разбит и падна на земята потрошен. На улицата седеше само Той и се задъхваше. Тогава погледна в посока към мен и се усмихна. Смутих се и приклекнах, за да прикрия срамът си от него, но не бях достатъчно бърза, защото той седеше пред мен и все така ми се усмихваше. Още повече се изчервих, а той си подаде ръката и аз я хванах. Когато се изправих застанах пред него и се вгледах в прекрасните му очи. Той видя това и ме попита.
- Как се казва госпожицата.- усмихна се още повече, а аз се смутих.
- Откъде знаете, че съм госпожица? Ами ако съм госпожа?- нацупих си муцунката, а той се засмя и каза.
- Еми, като гледам не носите пръстен на ръката си, затова ви нарекох госпжица. Надявам се да не съм ви обидил.- усмихнах се и отговорих приятелски.
- Не се притеснявайте, няма с какво да ме обидите. Как се казвате, ако не е много нахално да попитам.- той малко се смути и се замисли, а пък аз се зачудих на реакцията му. След около минутка, той се усмихна отново и заговори.
- Аз съм Фейър Закс, приятно ми е госпожице....- той спря и ме погледна с игрив поглед.
- Казвам се Норуно Рейна. На мен също ми е приятно.- подадохме си ръцете и се здрависахме, а аз неотделях погледа си от очите му. Минаха няколко секунди и мелодията на телефона му звънна и прекъсна мълчаливото ни любуване. Закс ме пусна и си извади телефона, отвори го и заговори с някого. След като приключи разговора си, затвори телефона и се обърна на другата страна. Натъжих се, защото имах чувството че няма повече да го видя и затова побързах да го заговря.
- Къде отивате Закс? Не искате ли да ви се отблагодаря, затова че ме спасихте от това....- заекнах и посочих към робота. Тогава той се обърна и каза с лека и приятелска усмивка.
- Имам работа, все пак съм един от войниците на Шинра и трябва да се връщам. Надявам се някой ден отново да се срещнем...- Закс се обърна и каза.- Доскоро...- тогава излезе и след секунда изчезна. Останах сама в магазина и се натъжих, защото знаех че никога нямаше да се видя отново с него. Образът и лицето му се запечатаха в главата ми, сънувах всяка нощ тези синьо-зелени очи, усмивката му се появяваше на всеки мъж, когото виждах, докато вървях по улиците. Закс ме преследваше навсякъде, дори и в сънищата ми. Мина месец от срещата ми с този човек, който превзе мислите ми и открадна сърцето ми, само с една среща, когато в града се пусна реклама, че военният отдел на компанията Шинра търси доброволци за войници. Трепнах и сърцето ми
заби в бърз ритъм. Имаше начин най-накрая да се срещна с него и да му кажа какво чувствам и как си представям нашата любов. Но имаше няколко пречки, за постигане на целите ми. Доброволците трябваше да бъдат над 18 годишна възраст и да имат максимален резултат в теста на интелигентност. И двете непокривах- нито бях над 18 години и ако се явя на този тест за интелигентност сигурно щях да получа минималния брой точки. Затова си поставих за цел да изчета всички книги и да науча всичко, за да мога да постигна максималния брой точки и когато навърша 18 години да кандидатствам в отдела. И така започнах с изпълнението на плана ми и дните започнаха да минават бързо. Бяха минали четири години и когато станах на 18 се записах за изпита,
относно теста за интелигентност.
Last edited by ♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦ on Sat Jul 10, 2010 7:52 pm; edited 1 time in total | |
|
