This is my first attempt at writing a Naruto fik, so I hope you enjoy it and tell you it is quite long. Hope you like it.
Summer was one, cool, but also a warm evening. Was full. But the moon was sitting in front of it so sinister,
like he knew what would be the fate of the girl who was lying on green grass and watched with joy, its beauty
and grandeur. Her eyes were as blue-sky, careless-like song of birds, loving-like rays of the sun, which touch
the flowers every morning, bottomless, like the sea, unknowing that the world is bitter and ominous. Her face
was white as snow, he was always smiling and radiant. She sat and we dreamed of: to become beautiful, to find
someone who understands, who can share that will always be up to it, that will have many friends who rely, it
would be very happy and Mama will have a husband and family, that will never be alone. But fate appears to be
mocked her because by now, those innocent and carefree eyes would always be filled with tears and sadness of
the face and will not appear geek smile on freedom and joy. She loved to go to a meadow to lie on the grass and
watch the sky, clouds, stars and moon. So she was happy, not thinking of the problems remained samichka with
your thoughts and when he was sad.
Chapter 1
She rose and went to go home because it was too late. It was very late, her parents would probably be a lot and
make. Concerned about it because they loved her very much, and loved as her brother. When he reached the door
she opened in anticipation of the greatest horse that has received so far.
- Hinata, where were you? You know what time it is? - Heard angry voice (it was Hinata's mother).
- I know Momл- Hinata replied guiltily.
- As you know why you come back at this time and where were you? Shit, you know how much afflicted for you?
- I know, Mom, sorry I was on the lawn to the academy saw the sky and moon, and the idea of lost time. Will not
happen again, I promise you .- Hinata said with resignation.
- Nedji gathered or still gone? - She asked a thoughtful voice. (Nedji was her brother).
- No, not yet harvested, probably somewhere in those pranksters Naruto and Sasuke, and who knows what they do.
- Okay I'll go to bed .- girl continued to be this thoughtful and concerned expression over his face.
It started to come up the stairs to his room when he was arrested by the words of her mother in.
- Hinata will you have dinner?
- No mom, I'm hungry for quite some time I have no appetite .- 'she said and smiled slightly.
- What is not eaten since yesterday, lest you cold?
- There is nothing I would not worry about me, well I .- she replied by smiling more, to not understand that
something mother and trying in January.
- Mom, I want to talk with you! - Worried Hinata turned to her mother.
- Not now Hinata, do not have time, do and have a job to do.
She opened the door and lay on his bed, still conceived.
She said Hyuga Hinata from Hyuga clan. Her hair was dark purple, blue-eyes, just like his mother and the person
it was snow white and the most beautiful face of the world. Her friends were only Sakura and Ino. The other
girls believed it was clogged and shy. None of them wanted to be friends with her and go together. Only they
were both seen the true nature of Hinata-this sweet, nice and shy girl. They believed that it was a great guy
and now that its capacity to meet someone like her and know even if there was only little time for
conversation, she immediately make friends with him, it will have much success. But other girls, they were
inflated. It was the strongest and the smartest in the class, and so all jealous.
Brother hills Hyuga-Nedji had brown hair, green eyes and white face. It was one of the strongest students in
the academy, but was also greater than Hinata, and the higher classes. His friends were Uchiha Sasuke-clan of
Uchiha and Uzumaki Naruto. They were three pranksters throughout village. Nejat really was one of the smartest
students, but when you get to Sasuke and Naruto became a completely different person. Went into a shop and
looked at magazines, which they were previously banned, bought her alcohol and get drunk, with a compressed, or
peace of people did. Whenever I took them shouting their parents, in particular parents and grandmother Nejat
Sasuke.
Uzumaki Naruto had no parents or relatives. Naruto was hair blond and his eyes were blue. He was an orphan, do
not even know his parents, was grown alone - alone. When he was little, there is a stupid and did not stumble
or do some mischief to be able to attract people's attention. Everyone in Konoha hated Naruto, watching him
with contempt and fear. He is always trying to hide her loneliness and tears that will not, who to meet him at
his home there is no one to kiss him goodnight, no one to hug when it is sad no one to praise him when it
reached something. He always asked the same question, 'Why, why me all look the same way?' But no reply was
received from anyone. Then Nedji and Sasuke became his friends, Naruto was very happy, although there were no
parents. They were like two brothers and his and his family.
Uchiha Sasuke, he had dark hair and black eyes black. He was the Uchiha clan, but it was only he and his
grandmother live by his clan. For a band come in Konoha the night and killed his entire clan. Miraculously he
escaped because his mother was hiding it, and heard screams of their relatives and his grandmother, because
they wanted to kill the old woman, who knows why.
Hinata's mother and Nedji Hyuga is saing Anko. She was on the side of the sand (Suna). Her hair was black and
had blue eyes, face and was always very cheerful, happy and radiant with joy. But that would change soon.
The father of the young Hyuga is saing Hyuga Hizashi, he had brown hair and green eyes, was very nice, but too
bad. He had an indifferent person does not care about anything and anyone.
On this night, each would be different. Young people do not even suspect what is their fate.
Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира, на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита; че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино, другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея, както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек. Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам - самичък. Когато беше малък, все се правеше на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав, но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.
